|
Заради изригването на
исландския вулкан, пътувахме с автобус два дена и пристигнахме в Прага в разгара на фестивала. Бил е открит на 18 април в Народни дивадло (Народен театър), с твърде малко публика, а и не всички групи са успели да пристигнат за откриването.
Първия ден разгледахме манастира Страхов, Президентския дворец, където няколко дни по-рано бе гостувал Барак Обама, както и нашия министър-председател. В 15 ч. започнаха представленията, като първото за деня беше на софийската трупа, а след тях играха трупите от Унгария и Словакия.
В сряда ни разходиха с корабче по Вълтава (реката, която минава през Прага) и следобеда всички участваха в театрални кръжоци във Вишехрад и посетиха гроба на крал Карл ІV.
В четвъртък имахме репетиция и представление следобеда. Май това беше най-силния ден на фестивала, играха трупите от Лоц(Полша), Букурещ, Варна и Москва (всеки следобед след културната програма се гледат по четири пиеси). Отзивите за представлението ни бяха отлични, разбихме конкуренцията. :-) Помнят ни много колеги и ученици, с които сме се засичали по фестивали, и много от тях дойдоха специално да ни гледат.... Все пак сме на трети пореден фестивал след Бърно и Москва. Много е хубаво усещането да си оставил някакъв невероятен спомен у зрителите.
Вечерта се събрахме двете групи от София и Варна да празнуваме в нашия хотел, а имаше и цяла конспирация заради рождения ден на Снежина Вангелова (юбилей впрочем, но е тайна на колко години навършва). Точно в 12 часа дойдоха в стаята ни всички от трупата с цветя и торта и с разменени роли от пиесата, момчетата в женските рокли, а момичетата в техните костюми. Беше страхотен и запомнящ се рожден ден.
Последния ден от фестивала винаги е малко тъжен. Сутринта посетихме "Старе миесто", с катедралата и часовника, Барутната кула, Карловия мост... Пихме кафе в Кубическото кафене. Видяхме много творби на онзи същия Давид Черни, който провокира с творбата си "Ентропа" целия европейски континент, но най-много нас като че ли. Май той обича да провокира всички. Тук видяхме, че това не е лично към нас. Критикува си човека, но чрез изкуството.
Следобед гледахме две пиеси и една интермедия на домакините от Чехия. Испанските трупи, предвидени по програмата за откриване и закриване, не успяха да пристигнат изобщо.
На закриването имаше невероятен джаз концерт с бразилски музиканти и кубинска певица, а после и клипче от фестивала, за да си припомнят участниците своите изяви. После ни извикаха на сцената, за да ни връчат дипломите за участие и лично ни поздрави представителят на испанското Министерство на образованието и езиковото аташе на Испания в Прага.
Фестивалът беше закрит с коктейл за всички участници и прощална фиеста в бар Хавана, завършила с много сълзи, разменени скайпове, телефони и мейли. На другия ден сутринта си тръгнахме от Прага, пътьом разгледахме Будапеща за три часа. Пристигнахме в България след 2 дни пътуване, но четирите дни, които успяхме да прекараме на фестивала си заслужаваха всички неудобства от прекосяването на половин Европа.
Беше страхотно преживяване. Очаквайте още информация и много снимки )
текст: испански театър
снимки: испанския театър - остава само да ги "обработим" за качване.
|
